Разкази за самодиви

Самодивите са навлезли в българския фолклор от славянската митология. Те са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите и юдите. Неописуемо красиви, те могат да убиват с погледа си.

Има много легенди и истории за самодиви. Една от най-известните е тази за самодивското хоро:

Много отдавна, голяма група дървари тръгнала да сече дърва. С приближаването на нощта, мъжете решили да пренощуват на едно място. Пуснали добичетата да пасат, събрали дърва и запалили огън. Всички знаели, че докато не пропеят петлите, не бива да се тръгва на път, защото тъмата е царство на самодиви, самовили, юди и други зли сили, които могат да навредят на човека.

Всички заспали, но призори един от дърварите се разбудил и видял, че Зорницата е на небето. Помислил, че са се успали и разбудил всички. Впрегнали добитъка и тръгнали, и никой не обърнал внимание, че не чули петлите да пропяват.

Вървели, вървели и стигнали до една поляна. Там отвсякъде кънтели тъпани, гайди, чували се смях и викове. Дърварите помислили, че това са подранили сватбари. Като се огледали хубаво обаче осъзнали, че на поляната се виело самодивско хоро. Нищо обаче не се виждало. Всички мълчали. Подкарали мъжете воловете, забързали да се махнат, а след себе си дълго чували смехове и подвиквания.